приложник • (priložnik) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | приложник (priložnik) | приложници (priložnici) |
definite unspecified | приложникот (priložnikot) | приложниците (priložnicite) |
definite proximal | приложников (priložnikov) | приложнициве (priložnicive) |
definite distal | приложникон (priložnikon) | приложницине (priložnicine) |
vocative | приложнику (priložniku) | приложници (priložnici) |
count form | — | приложника (priložnika) |
Borrowed from Macedonian приложник (priložnik).
приложник m (Latin spelling priložnik)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | приложник | приложници |
genitive | приложника | приложника |
dative | приложнику | приложницима |
accusative | приложника | приложнике |
vocative | приложниче | приложници |
locative | приложнику | приложницима |
instrumental | приложником | приложницима |