съязви́ть • (sʺjazvítʹ) pf (imperfective язви́ть)
| perfective aspect | ||
|---|---|---|
| infinitive | съязви́ть sʺjazvítʹ | |
| participles | present tense | past tense |
| active | — | съязви́вший sʺjazvívšij |
| passive | — | съязвлённый sʺjazvljónnyj |
| adverbial | — | съязви́в sʺjazvív, съязви́вши sʺjazvívši |
| present tense | future tense | |
| 1st singular (я) | — | съязвлю́ sʺjazvljú |
| 2nd singular (ты) | — | съязви́шь sʺjazvíšʹ |
| 3rd singular (он/она́/оно́) | — | съязви́т sʺjazvít |
| 1st plural (мы) | — | съязви́м sʺjazvím |
| 2nd plural (вы) | — | съязви́те sʺjazvíte |
| 3rd plural (они́) | — | съязвя́т sʺjazvját |
| imperative | singular | plural |
| съязви́ sʺjazví |
съязви́те sʺjazvíte | |
| past tense | singular | plural (мы/вы/они́) |
| masculine (я/ты/он) | съязви́л sʺjazvíl |
съязви́ли sʺjazvíli |
| feminine (я/ты/она́) | съязви́ла sʺjazvíla | |
| neuter (оно́) | съязви́ло sʺjazvílo | |