о́тговор • (ótgovor) m
singular | plural | |
---|---|---|
indefinite | о́тговор ótgovor |
о́тговори ótgovori |
definite (subject form) |
о́тговорът ótgovorǎt |
о́тговорите ótgovorite |
definite (object form) |
о́тговора ótgovora | |
count form | — | о́тговора ótgovora |
vocative form | о́тговоре ótgovore |
о́тговори ótgovori |
Deverbal from отговори́ть (otgovorítʹ).
отгово́р • (otgovór) m inan (genitive отгово́ра, nominative plural отгово́ры, genitive plural отгово́ров)
singular | plural | |
---|---|---|
nominative | отгово́р otgovór |
отгово́ры otgovóry |
genitive | отгово́ра otgovóra |
отгово́ров otgovórov |
dative | отгово́ру otgovóru |
отгово́рам otgovóram |
accusative | отгово́р otgovór |
отгово́ры otgovóry |
instrumental | отгово́ром otgovórom |
отгово́рами otgovórami |
prepositional | отгово́ре otgovóre |
отгово́рах otgovórax |