граница

Inherited from Proto-Slavic *granica. Synchronically parsable as гран (gran, “edge, verge”) +‎ -ица (-ica).

• IPA^(key):

гра́ница • (gránica) f

1. border, boundary, frontier (line or demarcation separating regions)

   зад гра́ница ― zad gránica ― abroad (literally, “behind a border”)

2. limit, bound, margin

   в гра́ниците на ― v gránicite na ― within the limits of

• край (kraj, “end, edge”)
• ръб (rǎb), ръбе́ж (rǎbéž, “edge, rim”)
• преде́л (predél, “bound”)
• межда́ (meždá, “boundary, balk”)
• слог (slog, “delimiter”) (dialectal)
• скро́ма (skróma, “constrainer”) (obsolete)
• праг (prag, “treshold”)

• грани́ча (graníča) (essive)
  • ограни́ча pf (ograníča), ограни́чавам impf (ograníčavam, “to bound, to delimit”)
  • разграни́ча pf (razgraníča), разграни́чавам impf (razgraníčavam, “to demarcate”)

• “гра́ница”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “граница”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1895) “гра́ница”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. ‎ (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 245
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “граница”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 274

From гран (gran, “tree's canopy”) +‎ -и́ца (-íca).

• IPA^(key):

грани́ца • (graníca) f

1. (dialectal) sessile oak

   Synonym: гору́н (gorún)

• гръни́ца (grǎníca), гърни́ка (gǎrníka) — in dialects with unstressed vowel reduction

• “грани́ца (диал.)”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1895) “грани́ца”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. ‎ (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 245

• Nayden Gerov (1895) “гръни́ка”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. ‎ (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 252

Inherited from Proto-Slavic *granica.

• IPA^(key):

• Audio:

  (file)

• Rhymes: -it͡sa

граница • (granica) f (plural граници, relational adjective граничен)

1. border

Inherited from Old East Slavic граница (granica) attested in Southern Rus' since 1375 and speculated to be an Old Polish loan, even though there's no scholarly consensus, ultimately from Proto-Slavic *granica. The more common Muscovite term was Middle Russian рубежъ (rubež), but it was to some extent displaced, perhaps under Polish and Ruthenian influence. By surface analysis, грань (granʹ) +‎ -и́ца (-íca).

• IPA^(key):

• Audio:

  (file)

грани́ца • (graníca) f inan (genitive грани́цы, nominative plural грани́цы, genitive plural грани́ц)

1. border, boundary, bounds, confines, frontier

   Synonyms: преде́л (predél), рубе́ж (rubéž)

   пересе́чь грани́цу ― pereséčʹ granícu ― to cross the border

• → Yakut: кыраныысса (kıranııssa)

Inherited from Proto-Slavic *granica. Compare гра́на.

• IPA^(key): /ɡrǎnit͡sa/
• Hyphenation: гра‧ни‧ца

гра̀ница f (Latin spelling grànica)

1. border

   државна граница ― country border

   прећи границу ― to cross the border

2. boundary, limit

   у границама закона ― within the boundaries of law

   прешао си границу! ― You crossed the line!

• “граница”, in Hrvatski jezični portal (in Serbo-Croatian), 2006–2025