бича

• IPA^(key):

• Audio:

  (file)

Onomatopoeic, from Proto-Slavic *byčiti, *byčati.

би́ча • (bíča) first-singular present indicative, impf (perfective би́чна) (colloquial)

1. (transitive) to jostle, to push

   Synonyms: блъ́скам (blǎ́skam), ти́кам (tíkam)

2. (figurative, by extension) to pile, to shove over

   би́ча дъ́рве на кла́да ― bíča dǎ́rve na kláda ― to pile over wood for а pyre

3. (reflexive with се) to trip, to tumble, to fall over

   Synonyms: преби́вам се (prebívam se), кату́рям се (katúrjam se)

• би́чкам (bíčkam) (diminutive)
• наби́ча pf (nabíča), наби́чвам impf (nabíčvam)

• бик (bik, “bull”)
• би́кам (bíkam), би́квам (bíkvam, “to ram, to knock over”) (dialectal)

• “бича²”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “бича², бичкам, бичва”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 51
• Nayden Gerov (1895) “би́чѭ, -ишь; -чи́лъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. ‎ (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 42

Either related to Etymology 1 or denominal from бич (bič, “whip, lash”) +‎ -я (-ja) (Proto-Slavic *bičati).

би́ча • (bíča) first-singular present indicative, impf (dialectal)

1. (transitive) to jab, to prod
2. (by extension) to skewer

   Synonyms: поби́вам (pobívam), забу́чвам (zabúčvam), забо́ждам (zabóždam)

   би́ча на кол ― bíča na kol ― to skewer on a stake

• би́цам (bícam, “to poke, to press”)
• бичу́вам (bičúvam, “to whip, to scourge”)

• “бича³”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “бича¹”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 51
• Nayden Gerov, Тодор Панчев (1908) “би́ча, -ишъ; -и́лъ”, in Допълнение на българския рѣчникъ ‎ (in Bulgarian), volume 6, Plovdiv: Печатница "Трудъ" на Петко Бѣловѣждовъ, page 25

Borrowed from Ottoman Turkish بچمك (“to cut”) (modern Turkish biçmek). Borrowed also in Macedonian бичи (biči, “to saw”).

би́ча • (bíča) first-singular present indicative, impf

1. (dialectal, transitive) to saw (particularly: to cut with бички́я)

• бички́я (bičkíja, “bow saw, frame saw”)
• бича́к (bičák, “pocket knife”) (dialectal, outdated)

• “бича¹”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “бича”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1895) “би́чѭ, -ишь; -чи́лъ (тур.)”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. ‎ (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 42

• чиба (čiba)

• IPA^(key):

бича́ • (bičá) m inan or m anim

1. inflection of бич (bič):
   1. genitive singular
   2. animate accusative singular