клада

Inherited from Proto-Slavic *klasti.

Some dictionaries distinguish the meanings “to pile, to stack” from “to make fire, to kindle”

• IPA^(key):

клада́ • (kladá) first-singular present indicative, impf (perfective кла́дна)

1. to stack, to pile, to put together
2. to place, to put into a stack
3. to make (up), to build (a fire)
4. to kindle

   клада огън ― klada ogǎn ― to kindle a bonefire

• Кладарци (Kladarci), Кладака (Kladaka), Кладово (Kladovo) (toponyms)

• “клада (гл.)”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “клада (гл.)”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1897) “кладѫ́, -е́шь; -дохъ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎ (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 367
• Georgiev, Vladimir I., editor (1979), “клада”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 2 (и – крепя̀), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 411
• “класти”, in Старобългарски речник (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024

Deverbal of Etymology 1.

• IPA^(key):

кла́да • (kláda) f

1. pyre, stake (pile of materials ready for bonefire)

• клад m (klad)

• закла́да (zakláda), закла́дка (zakládka)
• накла́да (nakláda), накла́дка (nakládka)
• покла́да (pokláda)
• прикла́да (prikláda)
• разкла́да (razkláda)

• “клада¹ (същ.)”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “клада (същ.)”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Georgiev, Vladimir I., editor (1979), “клада²”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 2 (и – крепя̀), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 411

Inherited from Proto-Slavic *kolda. Doublet of коло́да (kolóda) (Russian borrowing).

Because of their close meanings and their identical form, this sense is sometimes considered an alternative meaning of Etymology 2. The two, however, are etymologically unrelated.

• IPA^(key):

кла́да • (kláda) f (diminutive кла́дица) (obsolescent or dialectal)

1. log, block (of wood)
2. (dialectal) thick beam of wood which serves as a bridge over a small body of water

• прекла́да (prekláda, “supporting beam”) (dialectal)

• клада́р (kladár, “carpenter”) (dialectal)
• кла́денец (kládenec, “well”) (possibly, if native in origin)

• “клада² (същ.)”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1897) “кла́да”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎ (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 366
• Georgiev, Vladimir I., editor (1979), “клада¹”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 2 (и – крепя̀), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, page 410
• “клада”, in Старобългарски речник (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024

• далак (dalak)

Inherited from Proto-Slavic *kolda.

• IPA^(key):

клада • (klada) f

1. pyre, stake, pile
2. log

• клада in Makedonisch Info (germansko-makedonski rečnik, makedonsko-germanski rečnik)

клада • (klada) f

1. collar of wound (as a means of confining a prisoner)

• “клада”, in GORAZD (overall work in Czech, English, and Russian), http://gorazd.org, 2016—2024

• IPA^(key):

кла́да • (kláda) m inan

1. genitive singular of клад (klad)

Inherited from Proto-Slavic *kolda.

• IPA^(key): /klâda/
• Hyphenation: кла‧да

кла̏да f (Latin spelling klȁda)

1. log, block (of wood)
2. (in the plural) shackle (wooden)
3. dunce, dumb person

• “клада”, in Hrvatski jezični portal (in Serbo-Croatian), 2006–2024